Проф. д-р Петър Христов по време на участието си в Първия световен форум на ректорите


В Бишкек, столицата на Киргизия, се състоя Първият световен форум на ректорите, на тема „Ролята на университетите в изграждането на национална иновационна екосистема“. Събитието бе организирано от Правителството на Киргизстан, Световната организация за интелектуална собственост към ООН, с подкрепата на Световната банка. За участие във форума бяха поканени ректорите на 100 университета от 80 държави от Европа, Америка, Австралия, Азия и Африка, между които Централноевропейският университет в Будапеща, Университетът “Kettering” в САЩ, Университетът “Waterloo” в Канада, Университетът за приложни науки в Мерзебург, Германия, Университетът „Брунел“ в Лондон, Университетът в Генуа, Италия и др.

България беше представена от ректора на ВСУ “Черноризец Храбър” проф. д-р Петър Христов и декана на факултет “Международна икономика и администрация” доц. д-р Елеонора Танкова. Поканата е резултат от успешното партньорство с  Международния университет на Киргизстан (МУК), който е обявил Варненския свободен университет за референтен, т.е.  модел на развитие в образователната и иновационна дейност. Четвърта поредна година  в специалност „Международен бизнес“ на ВСУ “Черноризец Храбър” се обучават киргизстански студенти. 

Проф. Христов участва в панела „Иновационна политика и управление“ с доклад, посветен на иновативната политика на частните университети в България, като източник на конкурентни предимства в националния образователен пазар. 

Споделеният опит предизвика интерес, в резултат на което бяха установени контакти и подписани споразумения за сътрудничество с университети от Киргизия, Узбекистан, Пакистан и Кения.

Докладът на проф. д-р Петър Христов се публикува с незначителни съкращения ►

Днес, теоретично обосноваваната в началото на века от Питър Дракер социопораждаща роля на научното знание, което чрез промени на природата на труда е способно да създаде ново общество, е очевидна. Безспорна е и ролята на университетското образование, целта на което, според Айнщайн, е да трансформира „чудото“ на науката в нещо разбираемо. Тази роля не би могло да бъде изпълнена успешно, ако самите университети не се превърнат в генератори на иновации в собствената си изследователска и учебна дейност. Посоката, зададена от Питър Дракер, бе потвърдена от ЮНЕСКО - за успешно функциониране на социума в условията на „общество но знанието“ по-важно от всичко е „да се научим да се учим“.

Благоприятстващ фактор за преориентиране на България се оказа възстановяването на частното висше образование в началото на 90-те години. Официалната статистика за 2001 г. сочи, че само за едно десетилетие частните висши училища привлякоха близо една четвърт от студентите в  България. През този период  единствено учредителите на частните университети си позволяваха да инвестират в строителството на нови учебни корпуси, аудитории, библиотеки и лаборатории.

Сега, от дистанцията на времето се вижда, че главната причина за случилото се е завръщането заедно с частното висше образование и на същинската  академична свобода. И в предишния период думите ректор, декан, катедра, лекция, колоквиум, както и обличането на тоги и слагането на шапки в тържествени случай бяха символи на академизма, но това беше по-скоро формално придържане към традициите. Нововъзникналите частни университети спонтанно изпълниха формата с нейното изконно съдържание – самостоятелно разкриване на университетски специалности, свободен прием на студенти, независимост на лектора в преподаването на своя предмет, избор на органите на управление единствено от професорите и студентите.

По същественото е, че автентичната академична свобода позволи на частните университети да възстановят първоначалното предназначение висшето образование – да научи човека да използва своите способности за постигане на свободно избрани от самия него цели. Преди демократичните промени, повечето от студентите бяха поставяни в ситуация да избират от предложен от държавата списък със специалности. На практика се получаваше така, че човек сам определя своята цел, но като избира от списък, съставен от някой друг. По този начин, отделният човек биваше „вкарван“ в предварително зададен за нуждите на социалното устройство алгоритъм, но не в избрана от самия него роля.
Частните университети предложиха „свободно образование“ (liberal education) – в смисъл, че студентите сами да избират какво да учат, като избегнат бюрократичната принуда. Така, още със своето възникване, частните университети получиха конкурентното предимство да предлагат на студента не цел, а да предоставят средствата за постигане на избраната от самия него цел. Само по себе си „свободното образование“ се оказа революционна иновация.

След едно десетилетие на свободно развитие частното висше образование в България започна да усеща засилваща се зависимост от бюрокрацията, съпровождаща парламентарната демокрация с нейните често сменящи се министри. Насоката за развитие на висшето образование в страната откровено взе да придобива финансово-икономическа насоченост. През  2008 г. на държавните висши училища се разреши да излязат на образователния пазар, като започнаха в субсидираните от държавата специалности да приемат и студенти в платена форма на обучение. В резултат  делът на частните разходи за висше образование в България се увеличи съществено и в периода 2015-2018 г. достигнаха до 2/3 от общите разходи. За 2018 г. съотношението  между частните и публичните разходи за висше образование е 64% към 36%, при положение, че в частните висши училища се обучават едва 12,5% от студентите.

Тази политика изправи частното висше образование пред сериозни изпитания, като в периода 2009-2020 г. то загуби 56% от студентите си.   За справяне със ситуацията ние продължихме по вече избрания път на „свободното образование“  в три относително обособени направления:

- чрез  разкриване на модерни, необходими за бизнеса специалности, които са уникални за страната. Тук имаме натрупани опит и ноу-хау – за първи път в България нашият университет разкри редица специалности, които после бяха „копирани“ от други университети като защита на националната сигурност, криминалистика, митническо и финансово разузнаване, защита от бедствия и аварии, кръгова икономика, международно право и сигурност, пожарна и аварийна безопасност, дизайн за архитектурна среда и  др.

- в класическите специалности – право, икономика, архитектура и др. разширихме възможността за свободен избор на студентите чрез въвеждането в първи курс на блок от общо университетски избираеми дисциплини като правото на сигурност, лични финанси, теория на доказването, академична комуникация и др., а във втори курс – аналогичен блок от общо факултетски дисциплини. Така, след първи курс студентите могат лесно да коригират своя избор на специалност в рамките на университета, а след втори курс - в рамките на факултета

-  излизане на световния образователен пазар чрез споделяне на ресурси с партниращи университети от други страни.  Използваме натрупания през последните петнадесет години опит от съвместно създадени нови бакалавърски и магистърски програми и курсове за следдипломна квалификация с университети от Норвегия,Турция, Кипър, Украйна, Сърбия, Казахстан, Китай и Израел. Ние първи в България успешно осъществихме образователен франчайзинг в друга държава. Съвместно с кипърски колеж  реализирахме проект, в рамките на който над 300 кипърски полицаи и пожарникари получиха бакалавърски и магистърски образователни степени.

Една от целите на нашето участие в настоящия авторитетен световен форум е да заявим готовността си както да предлагаме и  споделяме добри практики, така и да търсим и получим достъп до иновативни чуждестранни образователни продукти, които да реализираме съвместно на базата на взаимноизгодно партньорство. 

Проф. д-р Петър Христов с проф. д.ик.н. Айнура Адиева - ректор на Международния университет на Киргизстан и партньори от Пакистан




Проф. д-р Петър Христов, доц. д-р Елеонора Танкова и Алмазбек Бейшеналиевич Бейшеналиев - министър на образованието и науката на Киргизката република