В навечерието на 24 май - Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, доц. д-р Красимир Недялков - президент на Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" и ректорът - проф. д-р Петър Христов, дадоха обширно интервю пред екип на Информационна агенция БГНЕС. 
За университета, реализацията на студентите, партньорствата с висши училища в Европейския съюз, състоянието на българското образование и предизвикателствата пред него, вижте в материала ► 


Екип на БГНЕС

В България има „храмове“ на знанието и науката, където личните постижения и високия образователен ценз са поставени на пиедестал. Това важи в пълна степен за един от най-големите частни университети в България – Варненският свободен университет (ВСУ) „Черноризец Храбър“.

ВСУ „Черноризец Храбър“ си партнира с над 130 висши училища от ЕС и извън него. Вече 30 години той е европейски модел на частно висше образование, като обучава близо 5000 студенти в повече от 60 бакалавърски и магистърски и 29 докторски програми и е на 4-то място в България по прием на студенти 1-ви курс. Университетът  инвестира в своето развитие, като в момента изгражда собствена електроцентрала.
За него и състоянието на българското образование, както и за бъдещите предизвикателства пред образователната система в страната ни Агенция БГНЕС разговаря с доц. д-р Красимир Недялков, президент на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", и проф. Петър Христов, ректор на университета.

Основната причина за неудовлетворителното състояние на българското образование е недостатъчното му финансиране от държавата. Изкуственият интелект крие много опасности, ако отговаря на бизнес интереси и тяхното политическо лоби. Бъдещите предизвикателства пред образователната система са трудността на академичната общност да отговори на бързо променящите се икономически търсения, демографската криза и нелоялната конкуренция, в която държавата поставя държавните и частните университети.
Това заявиха двамата ерудити в град Варна пред репортер на БГНЕС.

За историята на университета и неговото създаване разказа президентът на университета, доц. д-р Красимир Недялков.
 „Варненският свободен университет "Черноризец Храбър" е създаден през 1991 г. от група български учени ентусиасти с идеята да направи първи стъпки в областта на частното висше образование. Създаден е със сериозната подкрепа на професор Джордж Вредевелд и първите специалности, открити в университета, са икономика и мениджмънт, изцяло съгласувани с програмите на университета в Синсинати“, информира той.

През 1995-та година университетът получава статут на висше училище и първа институционална акредитация през 2001 г. Той притежава престижните знаци на Европейската комисия - DS Label, ECTS Label и HR Logo и е сред първите три български университета, подписали Великата харта на университетите „Магна Харта 2020“ - за академична свобода и независимост.





 „По отношение на количеството студенти, които приемаме в университета, на първо място са право и психология. Но имаме и специалности, които са много по-малобройни, но за сметка на това са едни от най-многолюдните в сравнение с другите университети – сред тях е хореография“, информира ректорът на университета, проф. Петър Христов.

Много висок е процента на реализиралите се със специалност право, почти 100%, разкри още той.

Доцент Недялков оповести точни цифри. Във Факултет Международна икономика и администрация са 57% реализиралите се по специалност, 72% в право, 80% в национална сигурност, като сред тях има 2000 действащи офицери в МВР, 84% в архитектура,  сред тях 21 главни архитекти в общините, и 90% в изкуства.

За иновативността на Варненския свободен университет доказателства даде самият ректор.

„Ние първи въведохме специалността „национална сигурност“ в страната, ние първи започнахме да развиваме кръгова икономика съвместно с наши партньори от Съединените щати, а в традиционните специалности се стремим да бъдем на равнището на най-добрите“, увери той.
Университетът си партнира с висши училища от ЕС и голям брой страни извън него, като има  сключени сътрудничества с над 130 висши училища и за тази година са подписани 18 нови договора с университети от Азербайджан, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Китай, Полша, САЩ, Словакия, Турция, Украйна и Чехия. Работи и по програми „Хоризонт“, „Черноморски басейн 2014-2020 г.“, програма за трансгранично сътрудничество „Дунав 2014 – 2020 г.“, „Еразмус Мундус“, „Фонд Научни изследвания“ и др. 

„Най-близката непосредствена инвестиция предстои да бъде завършена в рамките на следващия месец. С оглед на нарастващите цени за издръжка на нашата дейност, си изградихме собствена електроцентрала на покрива на университета“, съобщи доцент Недялков.
Последният съвместен проект на ВСУ „Черноризец Храбър“ е с университетите в Словакия и Чехия в Острава и Жилина, свързани предимно със сферата на сигурността – пожарната аварийна безопасност в строителството.

„Едни държави и университети, с които преди 20 години сме били на едно равнище, а сега те са доста по-напред от нас. Просто средата за развитие за тях е по-благоприятна“, призна ректорът.

По болезнения въпрос за нивото на българското образование и какво трябва да се направи за повишаването му, професор Христов е категоричен.

„Много се критикува образованието в България и едва ли не се твърди, че то е причина за всички други неблагополучия. Но има един интересен факт. Няма студенти, завършили българските университети, които са отишли в страни от Европейския съюз и не са си намерили работа по специалността. Но трябва да се премахне основната причина за неудовлетворителното състояние – недофинансирането на висшето образование“.

Според него има много силна държавна регулация, но по думите му изследвания показват, че през последните години около 66% от инвестициите във висшето образование са частни.

„Те се генерират преди всичко от таксите на студентите, не само в частните университети, но и в държавните, които в определени случаи достигат таксите, които се плащат в частните“, заяви професорът, допълвайки, че се надява „да се намерят политици“, които да обърнат внимание на този факт.





Професор Христов акцентира и върху факта, че, както каза той, в България на практика няма университети в категорията „образователни“. Вместо това държавата се е насочила към т.н. „изследователски“ университети, в които се влагат много големи инвестиции. Бизнесът също няма голям интерес към образователните университети и прави инвестиции в лаборатории и друга материална база от този тип.
„Но трябва да се обърне внимание на факта, че образователните университети са гръбнакът на висшето образование в САЩ“, допълни ректорът.

Той отбеляза и друг проблем.

„Има изследвания, които показват, че между 50 и 70% от студентите, които сега започват висшето си образование, ще работят по професии, които все още ги няма. А при нас е така оперативно определено, че са необходими 6 години, за да се подготвят нов тип специалисти по нова специалност – акредитация, след това 4 години обучение, магистърска степен. След 6 години тези специалности може и вече да не са нужни на пазара“, каза Христов.

Проблем професор Христов вижда и във все по-устремно навлизащия в различни области, между които и образованието, изкуствен интелект. Но не в същността му като такъв, а по-скоро в подготовката за навлизането му от страна на законодателство и политика.

„Аз съм преподавател по национална сигурност. Една от основните категории в сферата на сигурността е предизвикателството. За предизвикателство се приемат тези неща, които навлизат в практиката, чието предназначение е да направят живота на хората много по-добър, производството да бъде много по-ефективно, качеството на живот да се подобри. Но те в същото време имат съдържат в себе си и потенциал при злонамерено или некомпетентно използване да ни навредят не по-малко от това, което могат да дадат като положителен ефект“, заяви той.
И тук според него трябва да се намери „златното сечение“.

„Действително изкуственият интелект крие много опасности. Но все пак той е един модел, заложен от човека. Политици, законодатели – те трябва да бъдат подготвени или най-малко експертите, които ползват. Аз смятам, че човешкият интелект има достатъчно способности да реши този проблем, стига да не се бъркат бизнес интереси и тяхното политическо лоби“, убеден е професорът.

На въпрос дали изкуственият интелект би могъл да застраши сигурността на една страна, проф. Христов отговори категорично: „Естествено“.
Сред предизвикателствата пред образователната ни система в бъдеще, президентът на ВСУ доцент Недялков открои няколко. Първото според него е несъответствието в скоростите на развитие на икономиката, на индустриалния бум, и скоростта, с която академичната общност успява да отговори на това търсене. На второ място според доцент Недялков е силната демографска криза.

„В следващите няколко години тя няма да е толкова забележима, но според проучване на Евростат, през 2080 година България ще намалее с още 37%“, каза той.

Третото предизвикателство е изключително нелоялната конкуренция, в която държавата поставя държавните и частните университети, което създава за частните университети безброй пречки.

„Например Варненският свободен университет, с подкрепата на още няколко частни университета, в първите 15 години от съществуването си води борба държавата да поеме осигуровките на студентите, докато те учат“, съобщи той.





„Има интерес към българските университети в чужбина“, увери ректорът. Той даде като пример Медицинският университет във Варна, в който учат много студенти от Германия и получават качество, което им помага да се реализират като лекари там.

„Проблемът е друг. Ние приехме около 50 студенти от Африка тази година – само един е дошъл до сега. Защото проблемът с визите не се движи по никакъв начин. Преди години една голяма група от Шри Ланка искаха да учат ресторантьорство и хотелиерство. В продължение на близо година не успяхме да решим проблема с визите. И цялата тази група се записа на близо два пъти по-висока такса в Италия“, подкрепи думите си с доказателства той.

А къде вижда Варненският свободен университет след 10 години? Професор Петър Христов е оптимист.

„Нашият университет има възможност след 10 години да бъде образец за висше училище от един малък или среден тип, не само за България. Най-малкото имаме едно конкурентно преимущество, това къде сме разположени – на брега, до най-хубавия плаж на Варна, идеален климат, голяма материална база с възможност да я осъвременим, да привлечем преподаватели не само от България, които да бъдат на високо равнище. Всичко това е напълно в нашите възможности и се надявам, че ще бъде реализирано“, завърши ректорът на Варненския свободен университет с надежда.