Какво искат младите от Европейския съюз за културата?
Повече иновации в изкуството и културата, по-голям културен обмен: гостуващи изложби и представления, повече внимание към хората на изкуството, дигитализация на културата… Това са идеи на млади хора от Варна как да се развива културата в Европейския съюз. Какво още предлагат студенти във Варна?
Вижте мненията на студенти на ВСУ "Черноризец Храбър", които заедно с преподавателя д-р Доника Кирова, участваха в проекта "Българските гласове за Европа" на БТА.
Мненията им събра кореспондентката на БТА в морската столица Мила Едрева.
.jpg)
Яна Стоянова, 2 –ри курс, Варненския свободен университет
Смятам, че ЕС трябва да обърне внимание на актуализиране на учебните програми в университетите (а защо не и в училищата), свързани с изкуство. Да се въведат единни стандарти, защото има сериозни разлики в обучението в отделните държави, дори изучаването на технологиите, на различните софтуери не е еднакво застъпено, което според мен е проблем.
Много е хубаво, че има програми като „Еразъм“, които дават възможност студентите да пътуват и да учат в други страни, но в областта на изкуството е трудно да покриват критериите на програмите в различните висши учебни заведения. Обменът на млади хора, на преподаватели е нещо прекрасно, дава възможност да се видят добрите практики, полезно е дори да се видят и лошите примери, за да ги избягваме.
Според мен ЕС трябва да обърне повече внимание и на децентрализацията на културата. В момента у нас събитията са концентрирани в големите градове, а е хубаво достъп до изкуството да имат и хората в по-малките населени места. Нека се обръща внимание на това – да има повече културни събития, по-широкообхватни, защото така ще се привличат повече млади хора, включително от различни държави.
.JPG)
Доротея Димитрова, 2 –ри курс, Варненски свободен университет
Много бих искала през следващите години ЕС да обърне повече внимание на историята, на това, което е било преди нас. Аз например бих искала да се заделят повече средства за възстановяването на старите сгради. Вече има нови, модерни методи, ефективни, които вдъхват нов живот на старините.
Проблемът е, че като че ли няма достатъчно специалисти в определени области. В това отношение бих искала да бъдат поддържани програмите, които позволяват на младите хора да се обучават и да специализират в различни университети, като „Еразъм“.
Освен това би било добре да се мисли и в по-широк мащаб, например за специализации на студенти от Европа в страни извън ЕС – в Китай, Япония, Сингапур.
.JPG)
Доротея Николаева, 4-ти втори курс, Варненския свободен университет, зам.-председател на Националното представителство на Студентските съвети в България
Като бъдещ архитект ми се иска да виждам повече иновации, по-модерно представяне не само на постиженията в строителството, но и в изкуството и културата.
Бъдещето на младите хора в ЕС е свързано с технологиите, затова трябва да бъде осигурявано повече финансиране на проекти в това направление. Но нека бъдат стимулирани неща, които правят връзка между миналото и бъдещето. Например моята специалност – архитектурата е толкова иновативна в момента, защото черпи от миналото – от съвършените постижения на старите майстори.
Мисля, че Европа е отворена към младите хора, оценява тяхното креативно, по-разчупено мислене. Много бих искала това да остане така и ЕС да продължи да развива различни програми, които ни дават шанс за изява, за реализация.
Младите творци се нуждаят от помощ при встъпването им в реалния живот и затова ЕС би трябвало да намери пътища техните дебютни изяви да получават финансова подкрепа, каза д-р Доника Кирова, артист, художник, преподавател във Варненския свободен университет. Тя бе сред участниците в дискусията, посветена на културата, организирана от БТА в Пресклуба на Агенцията във Варна. Това е 14-ото поред събитие на БТА в рамките на инициативата „Български гласове за Европа“, изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент.
Кирова допълни, че в момента културните пространства обикновено работят с утвърдени творци, което ограничава шансовете на младите хора.
Хубаво е, че програми на ЕС дават шанс за обмен на студенти между университети от различни държави, само че той е свързан само с определени специалности, допълни Кирова. Според нея добре би било да се мисли младите хора да имат възможност в чуждата страна да учат в по-обобщени, по-отворени направления.
Кирова допълни, че у нас е редно да се предприемат стъпки за облекчаване на хората на изкуството, които искат да кандидатстват с проекти. Не всеки има нужните познания, нито опита да напише и отчете проект, обясни преподавателят. И уточни, че най-добре би било творците да получават консултантска подкрепа за реализацията на проектите си, за да имат време да се занимават със своето изкуство.
Кирова сподели още, че се надява в близко бъдеще, в общоевропейски мащаб, студенти и ученици да получават подкрепа, за да участват в колкото може повече международни конкурси. Това е не само начин младите българи да се съизмерват със своите връстници, а да трупат опит и да се амбицират да стават все по-добри в това, което правят, обобщи преподавателят .
Дискусията може да бъде проследена в социалните мрежи на БТА: във фейсбук - https://www.facebook.com/events/1110739759764625 и в YouTube - https://youtu.be/hAsF1_78dKo .
