В период от 3 месеца (от 1.08.2018), тече процес на технологична имплементация на новия сайт. Старата версия е достъпна на адрес: old.vfu.bg
+359 52 355 106

Новият брой на авторитетното списание "Архитектура" разказва за магистърската програма "Опазване на културното наследство"

10 Април 2021
Новият брой на единственото научно списание в областта на архитектурата в България - сп. "Архитектура" разказва за обучението в магистърската програма "Опазване на културното наследство" на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".

В изданието зам.-деканът на Архитектурния факултет и водещ преподавател в магистърската програма доц. д-р арх. Жечка Илиева представя обучението, преподавателите, практическите занятия, проектите и партньорството по програмата.

"Много архитекти, получили образованието си в различни учебни заведения у нас и в чужбина се присъединиха към специализацията по „Опазване на културното наследство“ във ВСУ „Черноризец Храбър“. Между тях са главни архитекти и инженери, осъзнали потребността от задълбочаване на познанията си. Магистърската програма по „Опазване на културното наследство“ продължава да е отворена не само за архитекти, но и за всички кадри в областта на строителството и ландшафтната архитектура след завършена магистърска степен", пише в изданието на Съюза на архитектите в България за архитектурно творчество, архитектурна теория и критика.

Магистърската програма работи в партньорство с Общините на Варна и Велико Търново. По отношение опазването на архитектурното археологическо наследство се работи в партньорство с регионалните музеи на Варна, Добрич, Велико Търново, Свищов и др. Програмата осъществява теренни обхождания и проучвания на обекти, представляващи културна ценност.

Още за магистърската програма "Опазване на културното наследство" ►

Вижте пълният текст в сп. "Архитектура" по-долу ►




АРХИТЕКТИ и ИНЖЕНЕРИ -  магистри по опазване на културното наследство
във ВСУ „Черноризец Храбър“ от 2013
 
Обучението по Архитектура във Варненския свободен университет скоро ще навърши 20 години.  Началото е поставено през 2002 г. като още от тогава се изучават дисциплините История на архитектурата и Опазване на архитектурното наследство. Чрез създаването на магистърска програма по „Опазване на културното наследство“ през 2013 г. университетът осигури възможността за надграждане на познанията в една твърде специфична и отговорна област на знанието. От тогава до 2020 г. в нея са се обучавали пет випуска.
В този период много архитекти, получили образованието си в различни учебни заведения у нас и в чужбина решиха да използват предоставената им възможност за повишаване на нивото на знанията си. Те се присъединиха към специализацията по „Опазване на културното наследство“ във ВСУ „Черноризец Храбър“. Между тях имаше и главни архитекти и инженери, които също бяха осъзнали потребността от задълбочаване на познанията си. Магистърската програма по „Опазване на културното наследство“ продължава да е отворена не само за архитекти, но и за всички кадри в областта на строителството и ландшафтната архитектура след завършена магистърска степен. Такава квалификация вече имат много наши випускници с втората си магистратура.
Целта на предлаганото обучение е усвояването на специфични познания по опазване на културното наследство чрез контакт с лектори с практически опит и осигуряване на максимално часове с практическа насоченост. За да се постигне нужното ниво, в преподавателския състав са привлечени водещи преподаватели от различни сфери, както и експерти от практиката. На техния опит и компетентни познания се разчита за осигуряването на адекватни, съвременни познания в различните области на опазването на българското архитектурно наследство. Изключително важно е всеки въпрос или всеки обект да бъде погледнат от гледната точка на различните специалисти, и така да се обхване цялата палитра от знания за сградата/е или археологическите останки.

За осъществяването на отговорната образователна задача, Магистърската програма работи в дългогодишно тясно партньорство с Общините на Варна и Велико Търново. Те я подпомагат във всички дейности, които са в интерес на обучението. По отношение опазването на архитектурното археологическо наследство се работи в партньорство с регионалните музеи на Варна, Добрич, Велико Търново, Свищов и др. Програмата осъществява теренни обхождания и проучвания на обекти, представляващи културна ценност.

В по-широк обхват обучението се извършва и с ценната помощ на различните неправителствени организации във Варна. Така се осъществява изключително полезното обединяване на разнородни интереси и компетенции, обединени от една идея – съхраняване паметта на града ни. Строителните и проектантски фирми също са важни партньори, с които съвместно се организират обучителни семинари и демонстрации на нови материали и технологии, от които студентите научават най-нови методи за реставрация и консервация или биват насочвани към обекти за курсови и дипломни проекти. 

Практическите занятия по програма се осъществяват чрез богат набор от дисциплини, които запознават студентите със съвременните методи и технологии за проучване и проектиране в сферата на опазването. В лекционната част студентите работят с арх. Владимир Рачев (Инспектор по Опазване на недвижимото културно наследство за Североизточен регион, към Министерство на културата), който ги запознава с новите методи и им показва нагледни примери за приложение на тези технологии. В допълнителните часове за упражнения студентите работят по реален обект от сградния фонд на Варна, като правят пълно документиране на зададена сграда. Задачата включва историческо проучване на архивни карти, текстове и графични материали, проучвания за собствениците и архитекта на сградата, проучване на типологията, изследване на различните строителни периоди и различните намеси по време на експлоатацията ѝ, отразяване на всички нарушения и разрушения по структурата на обекта, анализ на факторите и причините за появата им и предложения за елиминиране на деструктивните процеси, за да се стигне накрая до предложение за консервация, реставрация, адаптация или социализация на обекта. Това практическо занятие е възможно благодарение на партньорството на ВСУ „Черноризец Храбър“ с Община Варна, която осигурява достъп на студентите до общинска собственост. След провеждане на цялото проучване и публичното му представяне, документацията се предоставя на Община Варна, в помощ при извършване на бъдещи дейности по реставрацията на сградния фонд. Предстоящи обекти, които ще се разработват във Варна са Македонския дом и храм „Св. Атанасий“.

Още от самото начало магистърската програма се провежда с безрезервната подкрепа на проф. д.а.н. арх. Маргарита Коева, която е един от инициаторите на създаването ѝ. Проф. Коева ангажира студентите с методиката на изучаване на обектите недвижими културни ценности, анализирането на различните етапи на проучване и нивата на изследване на една структура. Дните споделени с проф. Коева са незаменими, изпълнени с примери от богатия ѝ изследователски опит. Тук е мястото да се изкаже огромна признателност за подкрепата на проф. Веселин Венков и на проф. Тодор Кръстев, които също помогнаха на тази програма да проходи. В защита на историческата истина е редно да се отдаде заслужено внимание на първоначалния пламък и замисъл на проф. Никифорова, без чиято инициативност не би се поставило началото на магистърската програма. Както всяко начало и това беше трудно, тъй като имаше нужда от експертност на ниво Министерство и международни партньори. След спазване на всички условности и засвидетелстваната подкрепа в Писмо от Министерство на културата, се пристъпи  към обучението на първия випуск. Студентите имат шанса да слушат дисциплината на проф. Никифорова – „Градоустройствени ансамбли и музеи на открито“, която проследява историческото възникване на музеите на открито, но и актуалното им приложение в нашето съвремие.
Един от обектите, по който работиха студентите е храм „Св. Николай“, за който изготвиха пълна графична документация, като се започне от историческото проучване. Процесът на издирване беше разнообразен и изключително интересен, включващ работа с периодика от края на 19 век и началото на 20 век, преглед на общинските архиви и архивите на храма, анализ на откритата информация. Студентите направиха проучване на градоустройственото развитие на средата, анализ на културно-историческия потенциал на храма и средата му и анализ на транспортната достъпност. Важно бе да се изяснят строителните му периоди и да се уточнят границите на намеса през времето на експлоатация. Създадена през 1865 г. от търговеца Параскева Николау, църквата преминава през три строителни периода, с пристрояване от запад. Проучването ѝ премина през конструктивен и обемно-пространствен анализ, чрез който се изясни композицията на пространствата и пренасянето на товарите от върха към основите. Документирането на храма включва подробно представяне на плановете, разрезите и фасадите му. В знак на благодарност към ръководството и настоятелството на храма, цялата изготвена от студентите документация им е предадена, за да послужи при различни бъдещи дейности. От страна на църковното ръководство имаше пълно разбиране и интерес към дейността ни и в резултат в последствие наши специалисти стават  консултанти по повод предприемани оперативни намеси.   

Следващата основна тема за магистрите е запознаване със строителните материали – диагностика и методи на консервация. По тази тема е привлечена д-р Красимира Франгова (асистент на проф. д-р Валентин Тодоров) – която е задълбочен изследовател и специалист в своята област. Д-р Франгова подкрепи Магистърската програма още от самото начало, като разработи тематичен курс по дисциплината. Освен теоретичните постановки, основната част от занятията са посветени на разглеждане и обсъждане на проблеми възникнали на конкретни обекти в България и извън нея. В част от часовете се цели развиване на практически умения за работа с голям набор от материали за реставрация. Изследват се свойствата на материалите чрез различна обработка на повърхностите и използването на разнообразни примеси. Д-р Франгова привнася в обучението модерен подход чрез интерактивни занятия и развиване на сетивните умения за преодоляване на многообразните препятствия при работа с културни ценности.

По дисциплината „Археологически паметници на територията на България и опазването им“ е предвидено и се реализира теренно обхождане и фото-заснимане на археологически обекти. Студентите, заедно с доц. Красимира Вачева ги посещават на място и извършват наблюдение на останките и реализираните консервационно-реставрационни работи. На терен те имат възможност да видят различни подходи при сигнирането на всеки от периодите на обекта, видовете избрана от проектантите сигнираща фуга или липсата ѝ. Често тези наблюдения се извършват съвместно с проучващия останките археолог, за да се дадат по ясни обяснения за предпочитания начин на намеса по руините и по територията на обекта. При някои обекти има извършена социализация, което представлява интерес за обучаемите с различните подходи на намеса. Коментират се добри и не толкова добри примери и практики за експониране на археологическите останки, проектиране на аварийни, временни и постоянни защитни съоръжения и инфраструктура при социализацията на обекта. Благодарение на дългогодишното партньорство с регионалните исторически музеи се извършват посочените по-горе професионални наблюдения на терен.

Съществена част от обучението на магистрите е провеждането на Експедицията, която се осъществява в рамките на седем дни на археологически обекти. До 2020 г. студентите са работили на праисторически обект на остров в Дуранкулашкото езеро и на обекти в античните градове Нове и Никополис ад Иструм. Дуранкулашката експедиция бе международна и се осъществи в сътрудничество с Политехниката в Милано. Експедицията създава у студентите навици за екипна работа не само с колегите им, но и с археолозите. В резултат от провеждането ѝ екипите изготвят проекти за консервационно-реставрационни дейности и социализация според задачите си, които защитават публично.
Проектите остават на разположение на съответния музей като нагледни материали от съвместната им работа с Магистърската програма.

Експедицията през 2020 година се състоя в археологически резерват „Никополис ад Иструм“. Беше осъществена в партньорство с Регионален исторически музей - Велико Търново, в лицето на неговия директор д-р Иван Църов и проучвателите на обекта доц. д-р Павлина Владкова и археолога Калин Чакъров. Още първият ден студентите се запознаха с територията на резервата. Следващият ден започна с обширна лекция и теренно наблюдение представящо историята на римския и ранновизантийски град. Заниманията продължиха с възлагане на конкретната задача на двата екипа на експедицията, която продължава седем дни. Тази година студентите се занимават с една уникална сграда, без аналог в римския свят – термоперипатоса в античния град. Първоначалната им задача беше да направят архитектурно заснемане на останките от източната и западната фасада на сградата и да изготвя диспозиционен план на наличните фрагменти от различните детайли на конструкцията и архитектурния ордер, намерени in situ. След анализа им и запознаване с находките от извършените до момента археологически проучвания им бе възложено изготвянето на примерна графична реконструкция на термоперипатоса. Задачата завършва с предложение за проект на допълваща социализация за цялата територия на резервата. Към този момент студентите довършват проектите си и в началото на месец декември се очаква да са готови с графичната част, заедно с каталог на детайлите. Представянето на проектите на двата екипа е публично - пред жури, съставено от проучвателите на обекта и ръководителите на студентските екипи. Обикновено на докладването на резултатите от експедицията присъства ръководството на местният музей, както и представители на общинските власти и медиите.

Обучението завършва с дипломни проекти в три направления: археологически културни ценности, обекти от епохата на българското Възраждане и следосвобожденски сгради и комплекси – културна ценност. Последното направление включва и културни ценности от първите четири десетилетия на ХХ век. На поредния конкурс за дипломни проекти в сферата на опазване на културното наследство на САБ, инж. Евгени Камарашев от випуск 2016/2017 г. бе отличен от журито с поощрение.

С ръководителят на магистърската програма (доц. д-р арх. Красимира Вачева) вярваме, че обучението се основава на надграждането на знания и интердисциплинарни умения и създаване на навици за работа в екип. Усвояването на практически умения е ключово за професионалната подготовка на специалистите в опазване на недвижимото културно наследство. Стремежът ни е да реализираме по-силна обвързаност с Университета в Милано и да привнесем чуждестранен опит в обучението на магистрите по опазване на културното наследство във Варненски свободен университет.