В период от 3 месеца (от 1.08.2018), тече процес на технологична имплементация на новия сайт. Старата версия е достъпна на адрес: old.vfu.bg
Преподаватели от ВСУ "Черноризец Храбър" коментират с педагози и родители проблемите на екранната зависимост при децата
14 Февруари 2024
Среща-дискусия с педагози и родители на тема „Екранната зависимост и нейните последици при деца и подрастващи” се проведе в ОУ „Цар Симеон I“. Лектори бяха доц. д-р Ваня Христова, преподавател в Катедра "Психология" на ВСУ „Черноризец Храбър” и Виргиния Василева – психолог, обучител към Карин дом. Събитието е във връзка с реализирането на концепция за успешното взаимодействие между училищната общност и родителите.В днешно време технологиите са незаменима част от нашето съществуването, което е немислимо без тяхната употреба. Освен предимства, обаче използването на технологии при децата има и редица негативни последици за тяхното развитие.
Според доц. д-р Ваня Христова, прекомерната употреба на екранни устройства може да доведе до:
- регрес или забавяне в развитието на детето,
- нарушение в протичането на когнитивните процеси, проблеми с вниманието, концентрацията и паметта;
- поведенчески и емоционални проблеми;
- неспособност за разпознаване и разграничаване на реалното от виртуалното;
- влошаване на ритъма сън-бодърстване и качеството на съня;
- езикови и комуникативни нарушения;
- зрителни нарушения;
- заседнал начин на живот и намалена физическа активност
- редица изследвания проведени през последните години показват, че екранните устройства, като компютри, таблети, телефони и телевизори, имат ефект върху мозъка на децата, съизмерим с ефекта от приема на наркотични вещества. Когато се приема визуалната информация от екрана на някое от посочените устройства в мозъка се отделя допамин , по начин по който това се случва при приема на ситгетимни вещества. При подрастващите и лицата в зряла възраст пристрастяването към игрите се диагностицира, като игрово разстройство, при наличието на което се налага прибягването до специализирана помощ за неговото преодоляване.
- До 3 години децата не трябва да имат достъп до екранни устройства. Общуването и игрите между възрастните и детето през този етап са много важни за неговото правилно развитие;
- От 3 до 6 години е препоръчително екранното време да бъде до 30 минути на ден, време което следва да бъде споделено с родителите в интерактивните занимания;
- От 6 до 9 години позволеното време пред екрана е 1 час, като тук отново е важно споделянето и обсъждането на дигиталното съдържание.
- Екранното време при деца от 9 до 12 години е до около 90 минути, като тук ролята на родителите е да запознаят детето с функциите и значението на интернет в нашия живот-ползите и рисковете от сърфирането в нета.
- След 12 години е добре диапазона на разрешеното екранно време да бъде съгласувано с детето, за да може да се развива и самодисциплината и самоконтрола у него.
- Детето не може да контролира само позволеният времеви диапазон на екран;
- Бързо се отегчава от други занимания и не показва интерес към тях;
- Детето прибягва до манипулации и лъжа, за да използва колкото е възможно по-дълго време екранното устройство;
- Могат да възникнат семейни конфликти поради използването на екранното устройство от детето.