В период от 3 месеца (от 1.08.2018), тече процес на технологична имплементация на новия сайт. Старата версия е достъпна на адрес: old.vfu.bg
Фолклорното изкуство вече се чете по начин, различен от ХХ век, според експерти
08 Май 2023
ВАРНА,
06.05.2023 12:03
(БТА)
С концерт-спектакъл „Традиции в ритъм и творчество“ ще бъде отбелязана 25-годишнината от създаването на Академичния танцов театър на Варненския свободен университет (ВСУ) „Черноризец храбър“. Събитието, организирано съвместно с Община Варна, ще се проведе в Деня на Европа 9 май от 19:00 ч. в Двореца на културата и спорта във Варна. В него ще участват повече от 350 изпълнители от различни възрасти, представящи най-доброто от репертоара на Академичния танцов театър.
Специални гости ще бъдат Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа“, „Гласът на България“ Петя Панева и танцови състави от цяла България, чиито ръководители са възпитаници на специалност „Хореография” на ВСУ „Черноризец Храбър“
В навечерието на концерта, преподавателите от специалност „Хореография“ на ВСУ „Черноризец храбър“ отговориха на въпроси на БТА за работата си с Академичния танцов театър, значението на обучението за реализацията на младите хора, развитието на фолклора у нас. В интервюто се включиха доц. д-р Ивайло Иванов, който е и директор „Художествено-творческа дейност“ на Варненския свободен университет, доц. д-р Мария Кърджиева - научен секретар на катедра „Изкуства“, и доц. д-р Катя Кайрякова.
От какво е породено названието на Академичния танцов театър? Какви дейности развивате в него?
Доц. Ивайло Иванов: Наименованието идва от това, че танцът е вид сценично изкуство. Това определя и репертоарната политика. Има разлика с ансамблите в страната, които представят предимно малки форми с танцуване без тематичност или сюжетност на произведенията. Творческите търсения на екипа на Академичния танцов театър са насочени не само към традиционните теми, но и към съвременния поглед към танца.
Доц. Мария Кърджиева: Характерното за театъра, разбира се, е драматургията. В Академичния танцов театър се развива образователно-творческа дейност, репертоарната политика е съсредоточена върху създаването на действени танцови форми, инспирирани от богатата фолклорна култура на България.
Доц. Катя Кайрякова: Това е творческата лаборатория за студентите от специалност „Хореография“. В него те реализират курсовите си проекти, създават произведения в различни танцови форми. Преобладаващи са произведенията в действените форми на танца, които са сюжетни и тематични, с изградени художествени образи и танцова драматургия. Наличието им определя и връзката с театралното изкуство.
Какви специалисти се обучават в него и къде се реализират професионално? Репетициите в танцовия театър с какво допринасят за обучението и подготовката на младежите?
Доц. Ивайло Иванов: Работата в Академичния танцов театър е професионална. Репетициите със студентите са ежедневно по три часа в залата, последвани от лекции. Това, което нашите възпитаници теоретично усвоят, веднага се предава и в репетиционната зала. Комбинацията от обучение и практическа работа са уникален шанс, който студентите осъзнават и работят изключително усърдно. Студентите излизат от университета като готови специалисти в областта на танцовото изкуство и никога не късат връзката с преподавателите и университета.
Доц. Катя Кайрякова: В Академичния танцов театър участват студенти, доказали в най-висока степен изпълнителски качества и умения. В процеса на четиригодишното обучение се натрупват знания във всички аспекти на професията „хореограф“, включително творчески, постановъчни, преподавателски и за ръководене на танцови състави. Висок е процентът на реализация на нашите възпитаници като ръководители на ансамбли, учители в средното образование, изпълнители в танцови формации. Участието на студентите в Академичния танцов театър усъвършенства танцовите им умения, дава им възможност за реализиране на творчески идеи и предоставя възможност за работа в реална среда.
Доц. Мария Кърджиева: Трудна е творческата задача при създаването на действено танцово произведение. Необходимо е прецизното съчетаване на много компоненти, съобразени с принципите и законите на хореографската композиция и режисура. Най-важната част са изпълнителите, които трябва да бъдат добри танцьори и артисти, а тези качества и умения се градят с много труд в репетиционната зала. В университета нашите студенти имат възможност да реализират своите творчески проекти и да експериментират под нашето ръководство. Учебната дисциплина е „Хореографска композиция и режисура” и тя се изучава през целия четиригодишен период на обучението. Останалите дисциплини в учебния план на бъдещите хореографи допълват изграждането на компетентностния профил. Статистиката за последните десет години показва над 90 процента реализация на студентите.
Има ли интерес от младите хора към фолклора? Бъдещите режисьори и хореографи пречупват ли традициите през своите съвременни интереси?
Доц. Ивайло Иванов: Интересът към фолклора днес е голям, може да се каже, че младите хора са „заразени”. Вече е имиджово да облечеш носия и да знаеш най-популярните хора. Има тенденция за осъвременяване, но и опасност да не се загубим, затова задълбочено обсъждаме със студентите техните идеи, концепция, използването на съвременни танцови техники. Добре е първо да се научат да боравят с чистия фолклорен образец и след това осъзнато да прибягват към стилизация.
Доц. Катя Кайрякова: Определено може да се каже, че има подчертан интерес у младите хора към фолклора, защото той утвърждава българската идентичност, достойнството на отделната личност и на големи общности. Нашите студенти са мотивирани млади хора, които искат да посветят целия си професионален живот на танцовото изкуство на фолклорна основа. В създаването на всяко тяхно произведение прозира стремежа то да въздейства естетически и емоционално, и да създаде наслада у публиката. Като млади хора от днешния ден, те използват целия арсенал от изразни средства на нашето съвремие и новите технологии.
Доц. Мария Кърджиева: Да, има интерес към фолклора, който е осезаемо видим. Осъвременяването е естествен процес, донякъде свързан с възприятието на публиката и с глобалното време, в което живеем. Самото поставяне на фолклора на сцена е съвременна стъпка, пречупване, което трябва да се прави от опитни специалисти, които умеят да съхраняват стила и характера на първообраза. И тъй като отдавна вече го няма оня мегдан от миналото, седенките, жътвата, ние пренасяме на сцената автентичната среда, която вече не съществува. Днес фолклорното изкуство започва да се чете по нов начин, различен от наложения през ХХ век. Важното е да съхраним фолклора и запазим художествената естетика на сцената.
Това ли е пътят да съхраним традициите?
Доц. Ивайло Иванов: Да, това е пътят за съхранението на традицията. Работа с младите хора. Провокация за знание, отговор на въпроса „Кои сме?“.
Доц. Катя Кайрякова: Може да се каже, че обучението в специалност „Хореография“ се осъществява в два плана. От една страна, ние преподавателите даваме знание за традиционните фолклорни образци, достигнали до нас, а от друга, стъпвайки на традицията, студентите имат възможност да реализират творческите си фантазии в създаване на естетически издържано танцово изкуство. Но винаги при всички нас трябва да звучат думите на Филип Кутев – „Фолклорът е просто нещо, но трябва много интелект, за да бъде разбран“.
Доц. Мария Кърджиева: Всеки намира своя път към традицията, но първо е важно да я разбере, да се самоопредели. Това е нашият начин, чрез образование и творческа дейност. Получихме и утвърдихме своето място във Варненския свободен университет и вплитаме науката, образованието и творчеството в едно. Предаваме на младото поколение това, което сме научили от първопроходниците във фолклора. Длъжни сме, защото сме българи. И мисля, че успяваме, работата ни го доказва.
Историята на Академичния танцов театър започва през 1998 г. Три години след старта на обучението по хореография във Варненски свободен университет е създаден и студентският ансамбъл „Академика“. Създатели и вдъхновители на специалността и състава са проф. Петър Ангелов - доайен и класик в хореографията на сценични танци на фолклорна основа и проф. д.ик.н. Анна Недялкова, сега председател на Настоятелството на ВСУ „Черноризец Храбър“. Следват участия в университетски събития, концерти в града, фолклорният танцов спектакъл „Де гиди, вино червено“ от 2001 г. с хореография и режисура на проф. Петър Ангелов. Следват пътувания в Унгария, Сирия, Турция, Германия и участие в престижния национален форум за професионално фолклорно изкуство в Пазарджик през 2007 г.
По предложение на проф. Ангелов, Академичният съвет на ВСУ „Черноризец Храбър” през 2008 г. решава да се създаде Академичен танцов театър. Това слага ново начало на образователно-творческа дейност с професионална практика и активна концертна дейност. Първата постановка „Шопски танци“ на проф. Ангелов става една от визитките на танцовия театър.
Проф. Ангелов, Мария Кърджиева и Ивайло Иванов създават академичния прочит на спектакъла „Де гиди, вино червено“ през 2012 г. Спектакълът днес се изучава във висшите учебни заведения, обучаващи в областта на народната хореография, като образец за танцова драматургия на фолклорна основа.
Академичният танцов театър при ВСУ изнася концерти в страната, участва в студентски фестивали и различни творчески форуми. През 2018 г. се представя за втори път в Празниците на професионалното фолклорно изкуство с танцовия спектакъл „Танц от душа блика“, изграден изцяло от произведения на проф. Ангелов от района на Варна, и получава отлични отзиви от хореографската гилдия.